Дата на раждане - 21.02.1946.
Място на раждане - Хамърсмит, Лондон, Великобритания.
Алан Рикман –недоброжелателният професор Снайпс от филмите за Хари
Потър е един от най-уважаваните британски телевизионни и театрални
актьори, известен по целия свят с ролите си в толкова различни филми
като: „Умирай трудно”; „Боб Робъртс”; „Galaxy Quest” и „Наистина
любов”.
Алан Сидни Патрик Рикман се ражда в Хамърсмит, Лондон на 21
февруари,1946, в семейство от ирландски и уелски произход. След като
учи в Кралския колеж по изкуствата започва работа в областта на
графичния дизайн. Но на 26 години спечелва стипендия и се записва в
Кралската академия за драма, където учи от 1972 до 1974. Още в този
период печели няколко театрални награди.
Докато работи на Бродуей, с него се свързва Джоуъл Силвър и му
предлага ролята на Ханс Грубер в първия от филмите „Умирай трудно”
(1988). Оттам нататък, Рикман се снима в много филми – „The January
Man” (1989); той е шерифът на Нотингам в „Робин Худ: Принцът на
крадците” (1991) на Кевин Костнър; Closet Land (1991); Close My Eyes
(1991); Quigley Down Under (1991); Truly Madly Deeply with Juliet
Stevenson (1992); Bob Roberts (1992); Mesmer (1994); An Awfully Big
Adventure (1995); в „Разум и чувства” (1995) е полковник Брандън;
„Майкъл Колинс” (1996), „Догма” (1999).
За ролята си в „Mesmer” е обявен за най-добър актьор на филмовия
фестивал в Монреал. За „Разум и чувства” и „Майкъл Колинс” е номиниран
за британските филмови награди BAFTA, а за играта си в „Робин Худ:
Принцът на крадците” печели наградата BAFTA за най-добър актьор в
поддържаща роля. За „Truly Madly Deeply”, „Close My Eyes” и „Робин Худ:
Принцът на крадците”, читателите на Evening Standard го избират за
киноактьор на годината. Сред по-новите му филми са: Blow Dry; The
Search for John Gissing и Play (режисиран от Антъни Мингеля).
За превъплъщението си в енигматичния и зловещ руски монах в
продукцията на HBO „Разпутин” през 1996 Рикман печели Еми, Златен
глобус и наградата на Гилдията на кино и телевизионните актьори за
главна роля. За телевизията се е снимал още в: enefactors;
Revolutionary Witness; Spirit of Man; Pity in History; Barchester
Chronicles; Busted; Therese Raquin и „Romeo & Juliet”.
Рикман се изявява и като режисьор – освен работата си театъра, той
е съсценарист и режисьор на филмовата версия на „The winter Guest” с
Ема Томпсън. Филмът бе в официалната селекция на Венецианския филмов
фестивал и спечели три награди, а по-късно бе обявен за най-добрия филм
на кинофестивала в Чикаго.
Като актьор Рикман е не по-малко прочут и с работата си в театъра.
Можем спокойно да обобщим, че докато в холивудските продукции играе
предимно суперзлодей, то в театъра се радва на много по-голям избор.
Като член на Кралската Шекспирова компания той играе в „Опасни връзки”
едновременно на Уест Енд и на Бродуей, където бе номиниран за наградата
Тони.
Сред постановките на Кралската Шекспирова компания, в които играе,
са още: „Мефисто”; „Троил и Кресида”; „Както ви се харесва”;”Напразни
усилия на любовта”; „Антоний и Клеопатра”; „Captain Swing” и „Бурята”.
Но все пак повечето от театралните му роли са в съвременната
драматургия и включват: „Fears and Miseries of the Third Reich” в
глазгоуския Citizens; „The Carnation Game” и „The Summer Party” в
Шефилд; „Commitments” и „The Last Elephant” в театър Bush; „Bad
Language” в Хампстад; „The Grass Widow”; „The Lucky Chance” и „Чайка” в
Ройъл Корт.
За Националния театър Рикман играе в (освен в „Антоний и
Клеопатра”), главната роля в Хамлет под режисурата на Роберт Стуриа,
знаменития ръководител на грузинския театър Руставели. Рикман е
участвал и три пъти на фестивала в Единбург – веднъж с две пиеси – „The
Devil is an Ass” и „Мяра за мяра”, с която е обиколил и Европа; „Братя
Карамазови”, с която е бил на турне из СССР и с „Tango at the end of
Winter”, с чиято остановка на Уест Енд, Рикман печели наградата на Time
Out за най-добър актьор. Рикман е звездата и в „Private Lives” на Ноел
Кауърд в театър Абери.
Сред ролите на Рикман в киното от последните години са тези в
четирите филма за Хари Потър, в романтичната комедия „аистина
любов”(2003) и гладът на депресирания робот Марвин в „Пътеводител на
галактическия стопаджия (2005).